МОЛИТВА
Обръщам се към теб, о Господи,
с молитва и със сълзи на очи,
погледни ни, Господи и виж ни,
какви сме и какво от нас стана.

Тежко ми е Господи и страдам,
да гледам и да слушам думи зли,
да нямам брат, сестра, баща и майка,
роднини и приятели в света.

Помогни ми, Господи, сега,
да се отърсим ний, от таз беда,
милостта към ближния върни ни,
изтрий жестокостта от нашите сърца.

А то какво е тръгнало сега,
където и да спреш очи,
закани, кръв, магии страшни,
не знаеш на кого да вярваш ти.

Помолете и Вие с мене люде,
на Господ и на всичките Светии,
да подадат и този път на нас ръка,
да потушим и превъзмогнем мъст.
ВЯРА И НАДЕЖДА
Господи, на мен ти даде сила
каквато имаш само ти,
с очите и ръцете си да давам здраве
и изцеление на болните тела.

Но, Господи, душите им са болни
завистта и злобата обсебила е тях,
защо да имам аз, а те да нямат?
Защо, на мен отредил си такава чест?

Иска ми се, Господи да им разкажа,
когато идват с болките при мен,
когато краят техен наближава
колко много, много ме боли.

Не ми е лесно, това го знаеш,
да гледам детските сълзи и болки
да виждам страданието им нечовешко,
нима си заслужава омразата към мен

Аз вярвам, че ще дойде ден, когато
ще могат мен да разберат
че за тази чест, с която ти удостои ме,
да се лиша от всичко трябва аз.

Аз нямах детство волно,
не бях обичана от никой на света,
затуй на всички обич подарявам,
за туй е мойта доброта.
МИЛИ ХОРА, ДОБЪР ДЕН!
Дошли сте с много болка, знам!
С последни сили и с голямата молба.
С въпроса, цяр дали ще се намери,
или поне надежда, мъничка ще дам!

Сърцето си, отворено за Вас държа го.
Ще Ви подам ръка - доколко мога.
Ще скрия моите сълзи, кога е твърде късно,
наум последно "сбогом" ще река!

А всеки ден, за мен започва с молба към
Господ с въпроса, какъв ще е денят?
Дали ще мога на всеки усмивката да върна
да няма сълзи в нечии очи.

Тежък е живота, туй го зная,
нали и аз човек съм - земен като вас!
Но няма как ще трябва да живеем,
до сетни сили, до последен час!
ПРОШКА
Отворил ли си календара, ти човеко,
прочел ли си, че дни за прошка са сега?
Зададе ли си ти въпроса, що го пише,
замисли ли се що го има този ден?

Защо прекрачваш прага в твоя дом,
предварително изапълнен с омраза?
Защо дошъл си ти със злоба,
защо е туй желания за мъст?

Задавал ли си си въпроса,
можеш ли си купи здравето с пари?
Защо тогаз са тез закани,
Защо така постъпваш дори и тук, пред нас?

Кога пред мен застанеш,
с твойта болка и с плувнали очи,
аз нямам време дори да си помисля,
бедняк ли си и имаш ли пари.

За мен еднакви сте, вий, всички,
просяк, бедняк и цар дори.
За всички ще даря по равно,
това що мене Господ ми е дал.

Човек се ражда - гол,
и гол ще си отиде той,
защо тогаз ти залъка ще вземеш,
дори на ближния човек?

Когато караш другите да страдат,
нима ще бъдеш по-щастлив?
Когато гледаш страданието им нечовешко,
защо обръщаш своята глава?

Опомнете се Вий, хора -
аз моля всички от сърце.
Подайте си ръце в бедите,
изтрийте злобата, във вашите души!